Китай е страна с огромна територия и голямо население. Опитът ни и поуките от първите 30 години след създаването на Китайската народна република показват, че простото копиране на наличните опити и модели на другите страни ще ни доведе само до безизходица. Дойде 1978 г. и се откри Третият пленум след ХІ конгрес на Китайската комунистическа партия.

На този пленум ККП определи водещите идеи за разкрепостяване на начина на мислене и за търсене на истината от фактите и взе важното решение да се провежда политика на реформи и отваряне към останалите страни. Оттогава до днес, въз основа на обобщаването на опит и поуки от миналото, на активно заимстване и усвояване на отличните политически и икономически постижения на човешката цивилизация, второто поколение ръководство начело с г-н Дън Сяопин води китайския народ по пътя на социализма с китайска специфика чрез реформи и отваряне към останалите страни.

Второ, непрекъснатото все по-широко отваряне на страната към останалите страни успешно превърна Китай от затворена и полузатворена в напълно отворена страна, което бележи исторически скок. Придържайки се към основната политика за отваряне към останалите страни, изграждаме страната си с отворени врати, ускоряваме развитието на икономика с отворен характер, като първо създадохме специални икономически зони, отворихме Приморието, крайречните райони, пограничните райони и вътрешността на страната, а след това участваме в Световната търговска организация и от политика на масово привличане на чужди инвестиции към страната се ориентираме към политика на инвестиции с „голяма крачка навън”. Вследствие на това равнището на умението ни да използваме външния и вътрешния пазар, чуждите и собствените си ресурси се повиши значително, нарасна и международната ни конкурентоспособност.

След 60 години независими и самостоятелни усилия, особено след последните 30 години на упорито новаторство и напредване, след въвеждането на политиката на реформи и отваряне към останалите страни, в китайското общество настъпиха огромни промени. Производителните сили се развиха с невиждани до този момент мащаби. Средният растеж на брутния вътрешен продукт през последните 30 години достигна 9.7%, което очевидно надминава не само темпа на средния растеж през първите 30 години, а и темпа на средния растеж в света. Повече от 200 милиона китайци са изведени от прага на бедността през тези години, жизненото равнище на цялото население се повиши – от бедност до средно ниво на благосъстояние. А по производство на зърнени храни, на различни месни продукти, на памук и други основни селскостопански продукти, на стомана, въглища, цимент, химически торове, памучни и текстилни изделия, по произведеното общо количество електроенергия, по общото количество на суровия петрол и на други промишлени продукти Китай се нареди на едно от първите места в света. Създадена е всеобща система за задължително образование в градовете и в селата, непрекъснато се усъвършенстват системата на общественото здравеопазване и основните медицински услуги. Особено важно е, че въпреки породените от глобалната финансова и икономическа криза трудности, в резултат на активната финансова и сравнително свободната парична политика, през 2009 г. китайският народ запази високия темп на нарастване на БВП с 8.7%, а общият му обем е около 4912.15 млрд долара. С това Китай направи важен принос в усилията на международната общност за преодоляване на глобалната криза.

Същевременно Китай все още е развиваща се страна. По БВП на човек още се намира след стотното място в света. Моделът на икономически растеж основно е екстензивен. На Китай му предстои още дълъг път до осъществяването на всестранна модернизация. С поглед в бъдещето Китай неотклонно ще се придържа към политиката на реформи и отваряне към останалите страни, неотклонно ще следва пътя на мирното развитие, във взаимоотношенията с другите страни неотклонно ще провежда стратегията на взаимна изгода и общ просперитет. Китай ще отдаде силите си за изграждането на хармоничен свят с траен мир и с общ просперитет на всички страни по света.